Препятствията са онези страховити неща , които виждаш , щом отклониш поглед от целта си.

Не се страхувай от провал .
Ти си се провалял много пъти , макар че може и да не си спомняш.
Първият път , когато започна да ходиш , ти падна .
Първият път , когато се опита да плуваш , едва не се удави , нали ?
Улучи ли топката , когато за първи път замахна с бухалката ?
….
Не се тревожи от неуспеха.
Тревожи се за шансовете , които ще пропускаш , ако поне не опитваш.

Е , сине , ще ти кажа :
Животът ми не бе кристална стълба.
Стърчаха гвоздейчета
И трески ,
И преобърнати дъски ,
И на места лъщеше пода –
Без килим.
Но независимо от всичко ,
Това бе непрекъснато изкачване :
Достигахме площадки за почивка ,
Завивахме зад ъглите ,
А някога вървяхме в мрака –
Където не достига светлина .
Така че , моето момче , не се обръщай
И не прекрачвай назад по стъпалата ,
Защото ще откриваш , че е ужасно трудно.
Не падай –
Аз все още продължавам ,
Все още се катеря ,
А и за мен животът не бе кристална стълба.

Молих се на Бога да придобия сила .
Станах слаб , за да се науча смирено да се подчинявам…
Молих се за здраве , за да мога да извърша велики дела.
Отредена ми бе немощ , за да върша по-добри неща…
Молих се за богатство , за да бъда щастлив .
Обречен бях да живея в бедност , за да се науча на мъдрост…
Молих се за власт , за да заслужа похвалата на хората.
Получих в замяна слабост , за да почувствам нуждата от Бог …
Молих се за всичко , което изпълва живота с радост.
Дарен бях с живот , за да мога да се радвам на всичко…
Не получих нищо , за което се молих , а всичко , за което се надявах.
Въпреки че почти не ги съзнавах , неизречените ми молитви бяха чути.

Аз съм сред най-благословените хора !